Blog

bylgarski-ezik1.Същност– литературноинтерпретативното съчинение (лис)  е аргументативен текст, който представлява целенасочена, задълбочена и аргументирана интерпретация на художествен текст или откъс от него във връзка с формулираната в заглавието тема.
Интерпретация – тълкуване на художествения текст.

При създаване на литературноинтерпретативно съчинение преминаваме през три етапа: подготовка, изграждане и редактиране на текста:

  • Подготовката за създаване на текста включва няколко дейности:
    Запознаваме се със съдържанието на художествения текст и проучваме литературнокритически текстове за произведението. Анализираме жанрови, структурни, езикови и пр. особености на творбата. Интерпретираме смисъла на различни изразни средства.
  • Анализираме темата на текста и откриваме ключовите думи, коментираме условията на общуване и целите на общуване. Те ни ориентират към използване на езикови средства, подходящи за общуване в официална обстановка.
  • Правим план на текста – записваме идеи, които ни се струват важни за формулиране на тезата, доказателствата и изводите; подреждаме идеите по значимост като основа за композиционен вариант.

2.Структуриране и композиране на съчинението ( увод, теза, изложение, заключение)

  • Осмисляме темата, заложена в заглавието.
  • Създаваме встъпителна част (увод) – той трябва да бъде целенасочен, осъществяващ връзката с проблематиката на произведението, която ще се интерпретира по- нататък.
  • Формулираме тезата – това е твърдение, което представя позицията на пишещия по поставената тема. Формулировката трябва да бъде ясна и точна, убедителна за читателя, да набелязва основните твърдения, които ще се доказват в изложението.
  • Изложение – разгръщаме набелязаните в тезата идеи под формата на микротези, които аргументираме с помощта на разсъждения, примери от текста, цитати и т.н.
    • Микротеза – твърдение, подчинено на основната теза
    • Аргументативна верига – аргументи, доказателства, изводи:
  • Заключение- обобщаващ извод върху казаното в изложението. В извода се стараем да не повтаряме направените разсъждения, а да обобщим идеите си, като ги синтезираме в няколко изречения.
  • След като напишем текста, четем го критично и редактираме допуснатите езикови, стилови и текстови грешки.
  • Използва се научен стилов изказ. Основно глаголно време – сегашно историческо време.

3.Разсъждението, описанието и повествованието в аргументативния текст /ИС/.
3.1 Разсъждението – водещ вид текст. Това е речево действие, при което се предствя, обосновава и решава проблема. Търсят се причинно- следствени връзки.
3.2 Описанието – използва се в микротекстове, разкриващи признаци на предмет или явление, при портретна характеристика на герой, при описание на природни явления, при предаване на ситуация.
3.3 Повествованието – речево действие, с чиято помощ говорещият дава възможност на слушателя да придобие представа за събитието като еднократен процес.