Want create site? Find Free WordPress Themes and plugins.
Пунктуационните норми – представят система за употреба на препинателните знаци (както знаците за край на изречение, така и знаците вътре в изречението).
ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ ПРОСТИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ
ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ:
Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци- запетая, тире, скоби.
Пунктуация при обособените части:
- Запетая се поставя след обособена част, която е в началото на изречението:
Син на един богат свищовски търговец, той беше зарязал тайно магазията на баща си… (Ив.В азов);
Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот. ( Елин Пелин) - Запетая се поставя пред обособена част, която е в края на изречението:
На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже. ( Ив. Вазов);
Странджата му хвърли няколко погледа, пълни с чувство. ( Ив. Вазов);
Йоцо беше издъхнал, поздравявайки нова България. ( Ив. Вазов) - Обособена част се огражда със запетаи от двете страни, когато е в средата на изречението:
Тука Искърът, излязъл от скалистото гърло, се разлива широко… (Ив. Вазов);
Забележка:
Втората ограждаща запетая при обособена част може да бъде поставена пред съюза“и”:
От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви, и се трупаха над селото. (Елин Пелин);
Тя усещаше тяхното бликане тук, по цялата си дължина, и си играеше в яза… (Й. Радичков);
Тогава аз пристъпих треперящ, примрял от срам, и сложих в скута и като на жертвеник всичката иглика. ( Елин Пелин) - Обособената част се отделя с тире, когато трябва да се открои идейното внушение:
Откъм отсрещната гора се чу писък- жален, тревожен зов. ( Елин Пелин);
Тя – пролетта- дойде прекрасна. ( Н. Вапцаров); - Забелекжа:
не се пише запетая между неударен едносричен съюз и обособена част, изразена чрез причастие или деепричастие:
Машината направи още един кръг и засилвайки бученето, се понесе над полето. ( Радичков)
ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ
Еднородните части поясняват по еднакъв начин определяемото, отговарят на един и същ въпрос и изпълняват една и съща синтактична служба в изречението. Свързват се безсъюзно или чрез следните съчинителни съюзи: и, а, ала, но, или, и-и, или-или, нито-нито, ( ни-ни), ту-ту, както-така и, не само-но и и др.
- Безсъюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая:
Завървя пак тихо, предпазливо из долчето… (Ив. Вазов);
Къси, нервни вихрушки танцуваха по циментовия двор… (П. Вежинов)
Забележка: Не се пише запетая между нееднородни определения, поясняващи по различен начин определяемото: напр. тясна планинска пътека
През малкото открито прозорче на покрива над мене бдяха кротко от синия небесен купол белите звезди. ( Елин Пелин) - Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или, служещи за връзка между еднородни части:
Празнините и дупките в каменните основи клокочеха… (Й. Радичков)
Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. ( Ив. Вазов)
Моят клиент лежи сред двора си или там нейде на хармана си… (Елин Пелин) - Запетая се поставя пред съюзите а, ала, но, свързващи еднородни части: пътят е страшен, но славен… (Хр.Ботев)
От ранните си младини живях / за мен си не, а за народа… (Ив.Вазов); - Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните повторителни съюзи: и-и, или-или, нито-нито(ни-ни), ту-ту и др: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални!(Ив.Вазов) ;
Генералът(…) гледаше ту момчето, ту тълпата, ту млъкналите танкове… (Й.Радичков) - Двоеточие или тире се поставя между обобщаващи думи и еднородни части, които ги поясняват:
Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове… (Ив.Вазов) ;
Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни… (Ив.Вазов)
И долове, и рътлини, и пътища, и поля- всичко засипаха веявиците. ( Ив. Вазов)
ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ
Вметнатите думи и изрази означават увереност, предположение, последователност в излагането на мислите, лично или чуждо мнение, обръщение, различни чувства, заключение. Вметнатите думи не са свързани граматически с частите на изречението и при синтактичен разбор не се подчертават.
- Със запетая се отделят следните вметнати думи и изрази:
а)напротив, разбира се, от една страна, от друга страна, първо, второ и др.:
Напротив, от тях той почувства в душата си нещо пепеляво. ( Елин Пелин);
Работех, разбира се… (П. Вежинов);
Но, от друга страна, кога сравним положението на работното население в американските градове с това в Лондон, изведнъж се хвърля в очи благоденствието на първите и мизерията на вторите. ( Ал.Константинов);
А каквото каже г-н Шкембаков, непременно трябва да бъде вярно: първо, защото той е богат човек, второ- главата му е гола като кратуна, а такива глави са много умни или много глупави, и, трето, защото той е народен представител. ( Елин Пелин);
б) наистина: Наистина, мъчно е за вас да гладувате… (Ив. Вазов);
в) обръщения: Тъжно щеш, майко, да гледаш ти на туй хоро весело…(Хр.Ботев) Дядо попе, хвърли брадвата настрана… (Елин Пелин) - Запетая не се пише при следните вметнати думи и изрази:
например, всъщност, според мене, може би, за съжаление, следователно, вероятно, очевидно и др.:
Всъщност това е единствената посока. ( Й.Радичков);
Според мен това е съвсем абсурдно. ( П. Вежинов);
Може би няма да повярват на случката… (П. Вежинов);
За съжаление тъй е- казах аз. ( П. Вежинов);
Вероятно солдатинът се връщаше нататъка… (Ив. Вазов) - Вметнатият израз може да бъде ограден със скоби, когато е с разширен състав и внася странично пояснение:
Речта се свърши при тържествена тишина(тогава още не беше въведен обичаят на ръкопляскането). (Ив. Вазов);
Всяко занятие (освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните) е почтено. ( Ал. Констнантинов)
ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ ЦИТИРАНЕ
Цитиране на откъс от лирическо произведение:
- 1. При цитиране на дума или кратко словосъчетание не се използва нов ред.
Цитатът се разграничава от разсъжденията в съчинението чрез кавички, а в някои случаи и чрез тире: - При цитиране на един стих може да се използва нов ред. В този случай в краят на разсъждението се поставя двоеточие, а цитатът не се огражда в кавички:
- При цитиране на два или повече стиха се предпочита използването на нов ред.
Цитатът е след двоеточие и без кавички.
ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ СЛОЖНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ
СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ. Простите изречения в състава на сложно съчинено са свързани със следните съчинителни съюзи: и, та, па, че, а, но, обаче, ала, ама, пък, или, или-или, и-и, ту-ту, нито-нито, дали-или, ли-или, не само- но и и др.
- Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или, служещи за връзка между простите изречения:
Майката стисна очи и заплака.( Йовков)
Огнянов се блъскаше на всеки миг с тия изплашени купове или се спъваше в нападали и примрели жени. ( Ив. Вазов) - Запетая се поставя пред съюзите та, па, че (съчинителен съюз, използван место съединителния съюз“и”), а, но, ала, ама, пък и др.:
Отиде право при него, че се на юнак похвали. ( Народна песен);
Стрелна юнак стрела белоперка,/ та прострели гиздава девойка. ( Народна песен);
Нощният вятър брулеше лицето му, но той не чувстваше. ( Ив. Вазов)
Дъската изпращя остро и пронизително, а в същия миг вратата на колибата се отвори. ( Ив. Вазов);
Стихна боят, мили мой,/ ала ти не се завръщаш. ( Н. Вапцаров);
Какво не ми се е случвало в живота, ама съм търпял… (Елин Пелин) - Пред съюза обаче се пише запетая, когато свързва простите изречения в състава на сложно съчинено:
Потърсих своите приятели, обаче не намерих никого.
Забележка:
Пред съюза обаче не се пише запетая, когато е употребен след друг съюз или като вметната дума в простото изречение:
Това не стана, но стана обаче друго нещо( Ив. Вазов) - Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните съюзи: и-и, или-или, нито-нито, ту-ту, хем-хем, я-я и др.:
И все по-зловещо небето тъмнее, и все по се мръщи студената нощ, и все по горещо дружината пее, и буря приглася с нечувана мощ…(П.Яворов) ;
Воденицата ту спираше, ту тръгваше и пред нея дъгата или се изгубваше, или се явяваше отново. ( Й. Йовков)
Забележка:
Не се пише запетая при повторна употреба на“и”, когато двата съюза свързват различни в синтактично отношение единици:
В това време изгърмя пушка от кошарата и планинските екове повториха и продължиха гърмежа( Ив. Вазов);
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. ( Ив. Вазов) - Запетая се пише пред втория съюз на съотносителните съчинителни съюзи с различни съставни части: дали-или, ли-или, не само-но и, не само-а и, не
СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчиненото определително изречение се въвежда с относителните местоимения:
който, чийто, какъвто, относителните местоименни наречия където, когато, подчинителните съюзи че, да, въпросителните местоимения кой, чий, какъв, въпросителните местоименни наречия кога, къде, как, защо, частицата дали и др.
- Когато подчиненото определително изречение е след главното изречение, запетая се поставя пред подчинителния съюз или съюзна дума:
Късните студове тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам. ( Ив. Вазов) - Запетая се пише пред подчинено определително изречение, въведено чрез въпросителни местоимения, наречия и частици: кой, чий, какъв, къде, кога, как, защо, дали и др.:
Даваха му съвети, какво да направи.
И аз неведнъж съм си задавал въпроса, защо всъщност това не става… (П. Вежинов) - Ако пред относителното местоимение който има предлог, запетая се пише пред предлога:
Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слизаше по една стръмна и извита стълба. ( Ив. Вазов)
Забележка:
Не се пише запетая пред подчинителната съюзна дума който(която, което, които), ако подчиненото определително изречение не започва с нея, а с друга дума от състава си. В този случай се поставя запетая пред началната дума в подчиненото изречение:
Прокурорът му зададе няколко въпроса, смисълът на които беше ясен… (П. Вежинов); - Не се пише запетая пред еднократно употребен съюз да, служещ за връзка между подчиненото определително изречение и главното:
А естествено аз нямам правото да бъда и виновен. ( П. Вежинов)
Забележка:
Когато подчиненото определително изречение, въведено чрез съюза да, е след съчетание от показателно местоимение и съществително име, се поставя запетая пред да:
Тази мисъл, да помага на бедните, го вълнуваше отдавна. - Когато подчиненото определително изречение е между частите на главното, се огражда със запетаи и от двете страни:
На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно създание… (Елин Пелин);
Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града… (Ив.Вазов)
Мястото, дето друг път се синееха гордите вълни на Дунава, сега беше една бяла поляна… (Ив. Вазов) - Запетая се пише в края на подчиненото определително изречение, когато то е пред главното:
Който се учи, той ще сполучи. ( Пословица)
Който много говори, той сбърква. ( Пословица)
СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчиненото допълнително изречение се въвежда с подчинителните съюзи че, да, въпросителните местоимения кой, чий, какъв, въпросителните местоименни наречия как, кога, къде, защо, частиците дали, ли.
- Запетая се поставя пред подчинителния съюз че:
Македонски почувства, че има работа със силен противник… (Ив. Вазов) - Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и съюзни думи да, кой, чий, какъв, как, защо, кога, къде, дали, ли, служещи за връзка междуглавното и подчиненото допълнително изречение:
Исках да му възразя… (П. Вежинов)
Той слушаше внимателно какво разказва един от събеседниците му. ( Ив.Вазов)
Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз(…) гледах как по техните изпечени лица играе отражението на пламъка… (Елин Пелин) - Пише се запетая пред повторно употребените подчинителни съюзни връзки:
запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сирота вдовица… (Хр.Ботев)
Искаше да погледа, да изпита. ( Й. Йовков) - Ако подчиненото допълнително изречение, въведено с въпросително местоимение, местоименно наречие или частица, стои на първо място, то се отделя със запетая от следващото главно изречение:
Колко време стоя така, тя не помнеше. ( Й. Йовков) - Не се пише въпросителен знак в края на сложно съставно с подчинено допълнително изречение- косвен въпрос:
И до днес никой не знае дали те са стигнали върха на непостижимите скали. ( Елин Пелин);
Аз не зная защо съм на тоз свят роден… (Хр. Смирненски)
СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчиненото обстоятелствено изречение се въвежда със следните съюзи и местоименни наречия:
а) за време- когато, докато, щом, след като, преди да и др.;
б) за място- където, докъдето, откъдето и др.;
в) за начин- както, като, без да и др.;
г) за причина- защото, понеже, тъй като;
д) за цел- за да;
е) за условие- ако;
ж) за отстъпване- въпреки че, макар че;
з) за последица – -затова (Съюзът се пише слято.)
През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят бе хубав, чист, весел. (Елин Пелин)
- 1.Когато подчиненото обстоятелствено изречение е пред главното, запетая се поставя в края на подчиненото изречение:
Щом стигнахме на станцията, предадохме на съхранение ръчните си багажи… (Ал. Константинов)
Когато Македонски свърши разказа си, трима от другарите бяха вече задрямали на местата си… (Ив. Вазов) - Когато подчиненото обстоятелствено изречение е след главното, запетая е пише пред подчинителния съюз или съюзна дума:
Селянката му целуна ръка, като остави в нея два гроша. ( Ив. Вазов)
Той я позна, понеже беше му готвила баница в Челопек. ( Ив. Вазов)
Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турция, защото неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели( Ив. Вазов)
Македонски изчезна нанякъде, без да се обади. ( Ив. Вазов)
Забележка:
Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното и е въведено със съюза да, употребен в смисъл на за да или ако, пред него се пише запетая:
Бий го по краката, да не се бие по главата. ( Пословица) - Не се пише запетая между съставките на сложните съюзи макар че, въпреки че, освен че и др.:
Макар че ходеха тихо, подът кънтеше цял под нозете им. ( Й. Йовков)
Той не можеше да си представи Калина инак, освен че яде и спи. ( Й.Йовков) - Ако подчиненото обстоятелствено изречение е между частите на главното, се огражда със запетаи и от двете страни:
Но Македонски, без да го слуша, продължаваше да мъкне дъската… (Ив. Вазов) - Ако пред съюзите в подчинените обстоятелствени изречения се намират уточняващите наречия само, едва, чак, даже, единствено, именно, тъкмо, много, малко и отрицателната частица не, не се пише запетая между главното и следващото подчинено изречение:
Захария се разприказва чак когато сложиха софрата… (Й. Йовков)
Кара Имам(…) придружаваше султана само за да го развлича със смехориите и анекдотите си. ( Й. Йовков)
Аз дойдох при вас не за да спорим. - Когато подчиненото обстоятелствено изречение, въведено чрез уточняващо наречие и съюзна дума, стои на първо място, то се отделя от следващото главно изречение със запетая:
Едва когато оздравея, ще мога да се включа в реализацията на проекта. - Не се пише запетая между два съюза, които са един след друг,когато първият от тях е едносричен и няма собствено ударение:
Но тъй като бързаха, завързаха торбите си. ( Й. Йовков) - Не се пише запетая между относителните наречия както и когато:
О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!… (Ив. Вазов)
СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчиненото подложно изречение изпълнява синтактичната роля на подлог спрямо главното изречение, в което липсва подлог.
- Когато подчиненото подложно изречение е пред главното, най-често започва с относителното местоимение който. В този случай между главното и подчиненото изречение се пише запетая:
Който може, нека опише тази картина… (Ал. Константинов)
И който дойдеше, най-напред питаше за Индже. ( Й. Йовков) - Когато подчиненото подложно изречение е след безлично главно изречение, се използват подчинителните съюзи че, да и въпросителните местоимения и наречия кой, какъв, как и др. Главното изречение съдържа следните безлични глаголи и изрази: ясно е, приятно е, необходимо е, важно е, мъчно е,струва ми се и др.:
Наистина, мъчно е за вас да гладувате… (Ив. Вазов)
Приятно е човеку да живее с подобни личности!!… (Хр. Ботев)
СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ
В сложното смесено изречение се използват съчинителни съюзи (и,а, но, обаче и др.) и подчинителни съюзи и съюзни думи( че, да, защото, когато, който и др.).
- Препинателните знаци се поставят според пунктуационните норми, характерни за сложните съчинени и сложните съставни изречения:
Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда. ( Й. Йовков)
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите си, които правеше от нещавена конска кожа. ( Й. Йовков) Усещах как в моето сирашко сърце се събраха всички нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми. ( Елин Пелин)
Той бръкна в джеба на жилетката си, дето имаше само четири франка, но извади само няколко дребни пари. ( Ив. Вазов) - Между подчинените допълнителни изречения, въведени с “че” и свързани със съюза“и”, не се пише запетая:
Като се увери и калугерът, доколкото позволяваше това мрачината, че вън жена и че е сама, той поръча Ивану да отключи. ( Ив. Вазов) - Втората ограждаща запетая при подчинено изречение в състава на сложно смесено може да се намира пред съюза “и”:
Поспря се там, за да си отдъхне, усети, че краката му се постоплиха,и се озърна изпитателно, за да узнае посоката си. ( Ив. Вазов);
Учителят се озърна наоколо, погледна през прозореца, през който проникваше плътната сутрешна дрезгавина, и се засмя на себе си;
Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. ( Елин Пелин) - Не се пише запетая между съчинителен и подчинителен съюз, които са един след друг:
Само Крайналията остана буден и без да снеме нищо от оръжието си, полегна до дървотo.
Did you find apk for android? You can find new Free Android Games and apps.