Психология

І. ПСИХОЛОГИЯТА – НАУКА И ПРАКТИКА: ПРЕДМЕТ, ОБЕКТ И СТРУКТУРА НА ПСИХОЛОГИЯТА. За рождена година на науката психология се приема 1879 г., когато в Лайпциг немският учен Вилхелм Вунд открива първата в света лаборатория по експериментална психология. Обект на психологията е човекът и по-точно неговата психика и съзнание. Предмет на психологията са взаимоотношенията на хората […]

І. ПРОЦЕСЪТ НА ОПОЗНАВАНЕ НА СЕБЕ СИ. Аз-образът обединява в себе си съзнанието и самосъзнанието, представата за собствената ни индивидуалност и самооценка, включва нашия опит. Аз-образът е относително постоянна представа за себе си, която имат хората. Видовете Аз-образ са: реално Аз – показва как човек възприема своите истински съществуващи способности и роли, включва представите му за […]

І. СТРУКТУРА НА ПОЛА. На латински думата sexus означава пол. Полът е йерархична система от взаимно свързани структури, които обединяват биологически, поведенчески и социални признаци, определящи даден човек като мъж или жена. Йерархията на пола е изградена от 4 нива. Те са: генетичен пол – това е базисното ниво. Полът на човека се определя от […]

І. СЕМЕЙСТВОТО КАТО ФАКТОР ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ. Семейството най-силно влияе върху личностното развитие със следните неща: одобрението и неодобрението на родителите; честотата и интензивността на контактите в семейството; родителските модели на поведение; стилът на общуване и контрол в семейството, който може да бъде: авторитарен, демократичен, либерален и хаотичен. Стадиите на семейния живот включват: предбрачен период, който […]

І. ЧОВЕК. Понятието „човек” в психологията се идентифицира с биологическия вид “homo sapiens /разумен човек/, т. е. с цялата съвкупност от свойства и качества отделящи този биологичен вид от другите, независимо от неговата раса, пол, възрастово различие и т.н. Думата човек обединява всички хора живеещи или живели някога на земята. ІІ. ИНДИВИД Индивидът е съвкупност […]

І. ДВИЖЕЩИ СИЛИ НА ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ. Основна „единица” на жизнения процес на животните и човека е дейността. Поради социалния си характер човешката дейност е много сложна и многообразна. Непосредствени подбудители на човешките действия, чрез които действия се задоволяват конкретни потребности са мотивите. Потребност е всяка необходимост, която човек изпитва в определен етап от своя живот […]

І. НАРКОТИЦИ Всеки препарат или средство, към което човек привиква, а отказването е много трудно, понякога и невъзможно се нарича наркотик. Зависимостта от наркотици включва три елемента: психологическа зависимост – това е психично, а понякога и физическо състояние, възникващо в резултат на взаимодействие между организма и наркотика, характеризиращо се с реакции, които включват настоятелна потребност за […]

І. УСЕЩАНЕ Познавателният психичен процес , който се състои в отражение на едно отделно свойство на обектите от външния свят или пък на състоянието на нашия организъм се нарича УСЕЩАНЕ. Физиологическият апарат на усещанията са анализаторите, които се състоят от рецептор /око, ухо, вкусови, температурни и други нервни окончания/, нервни пътища и съответен участък на […]

Науката логика възниква в Древна Гърция. Неин основоположник е Аристотел /384-322/, който създава първата цялостна логическа система „Аналитика”. Науката логика изучава формите, законите и правилата на мисленето. Форми на мисленето са: понятията, съжденията и умозаключенията. Мисленето е процес, при който се осъществява преработка на натрупаната информация, решават се проблеми и се вземат решения за действие. […]

І. ФОРМИ НА МИСЛЕНЕТО – СЪЖДЕНИЯТА. А. ПРОСТИ СЪЖДЕНИЯ Съждението е мисъл, в която се утвърждава или отрича признак на обект. Пример: „Снегът е бял.” – утвърждаване на признак „Розата не е червена” – отрицание на признак. Езиковата форма на съждението е изречението. Съжденията биват прости и сложни. Структурата на простото съждение е субектно – […]