Курс по Биология – Терморегулация

Учебния курс по Биология “Терморегулация” е разработен в съответствие със съдържанието на учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование, както и в съответсвие с кандидатстудентските изпити в Софийски университет, Медицински Университет.

Курса съдържа учебни лекции и видео уроци към тях. Моля, вижте учебната програма на курса.

Курса е предназначен за подпомагане самостоятелната подготовка на ученика за полагане на писмения изпит. То е ценен справочник както в процеса на обучение, така и в периода на окончателното систематизиране на знанията и уменията за решаване на задачи от различен вид и с различна степен на трудност.

Справочник за матура и кандидат-студенти кампания 2020/2021

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование

I. Вид на изпита
Изпитът е писмен и анонимен.
II. Учебно съдържание
• Равнища на организация на живата материя
• Екологични фактори на средата
• Популация
• Биоценоза
• Екосистема
• Поведение
• Биосфера
• Равнища на организация на микросистемата. Химични елементи и съединения.
• Надмолекулни комплекси. Структура на клетката
• Процеси в клетката. Генетични процеси. Метаболизъм. Делене на клетката
• Равнища на организация на многоклетъчния организъм
• Наследственост и изменчивост
• Индивидуално развитие при животните и човека
• Поява на живота върху Земята
• Еволюция на организмите. Теория на Дарвин за еволюция на организмите. Съвременна теория за еволюцията. Еволюция на човека. Доказателства за еволюцията.
IV. Формат на изпита
Държавният зрелостен изпит се състои в решаването на 50 тестови задачи:
• тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен
• тестови задачи със свободен отговор.
Общият максимален брой точки е 100.
V. Времетраене на изпита
Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.

Правилник за приемане на студенти в Софийския университет “Св. Климент Охридски” за учебната 2020/2021 г.

ИЗПИТ ПО БИОЛОГИЯ

Кандидатстудентският изпит по биология е писмен. Времетраенето на изпита е четири и половина астрономически часа. Изпитът се състои от два компонента:
Компонент 1 се оценява с числова оценка по шестобална система. Тази числова оценка се използва за балообразуваща за всички кандидатстващи с изпит по биология в СУ.
Компонент 2 е задължителен само за кандидатите за специалност Медицина в СУ.

МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
(компонент 1)

Компонент 1 „Тест“ е задължителен за всички кандидатстуденти, полагащи изпит по Биология. Оценката от компонент 1 е основното цифрово изражение на резултатите от изпита по биология.
Компонент 1 „Тест“се състои в решаване на 60 тестови задачи, включващи материал от VIII, IX и X клас със следните формати – множествен избор с няколко алтернативи, но с един верен отговор и структуриран отговор. Задачите показват фактически знания по биология и основни логически и аналитични умения. Задачите са формулирани съгласно приложената Програма по биология.

Кандидатстудентският изпит по биология се основава на държавните образователни изисквания на учебната програма по Биология, одобрена от МОН за VIII, IX и X клас на СОУ. При подготовката за изпитната програма да се използват учебниците, одобрени от МОН, които са препоръчани в Програмата от Справочника и са посочени като литература.

ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ
(компонент 1)

8 клас
1. Тъкани. Видове, устройство и функции. Епителна тъкан, съединителна, мускулна и нервна тъкан.
2. Кожа. Структура – слоеве и образувания. Функции на кожата – защитна, терморегулаторна, отделителна и сетивна.
3. Опорно-двигателна система. Скелет, особености на човешкия скелет. Устройство на костите и ставите. Кости на скелета – череп, гръбначен стълб, гръден кош. Кости на крайниците.
4. Мускули. Устройство и видове мускули. Основни групи мускули. Физиология на мускулите. Здравни познания за опорно-двигателната система.
5. Вътрешна течна среда на организма. Състав на вътрешната течна среда. Взаимовръзки между кръвната плазма, тъканната течност и лимфата. Постоянство на вътрешната течна среда.
6. Кръв. Състав на кръвта. Кръвна плазма, кръвни клетки, кръвни групи. Кръвообращение и лимфообращение. Имунни функции на кръвта.
7. Сърце и кръвоносни съдове. Сърдечна дейност. Сърдечен цикъл. Ударен и минутен обем. Сърдечни тонове. Артериално налягане. Пулс. Регулация на сърдечната дейност. Здравни познания за сърдечно-съдовата система.
8. Дихателна система. Устройство и функции на дихателните органи. Дихателни движения. Обмяна на газовете. Здравни познания за дихателната система.

9. Храносмилателна система. Устройство и функции на храносмилателните органи. Храносмилане в устната кухина, стомаха, тънкото и в дебелото черво. Здравни познания за храносмилателната система.
10. Отделителна система. Устройство и функции на отделителната система Здравни познания за отделителната система.
11. Полова система. Устройство и функции на половите органи при мъжа. Устройство и функции на половите органи при жената. Здравни познания за половата система.
12. Нервна система. Гръбначен мозък. Главен мозък. Вегетативна нервна система. Здравни познания за нервната система.
13. Ендокринна система. Ендокринни жлези. Здравни познания за ендокринната система.
14. Сетивни системи. Система на общата сетивност. Вкусова и обонятелна сетивна система.
15. Зрителна и слухова сетивна система. Здравни познания за зрителната сетивна система.

9 и 10 клас
1. Липиди. Видове липиди. Структура на мазнини и фосфолипиди. Свойства и биологично значение. Въглехидрати. Монозахариди – структура, представители и значение. Дизахариди. Полизахариди – видове, представители и функция.
2. Белтъци. Градивни единици на белтъците. Пептидна връзка. Равнища на организация на белтъчната молекула – първична, вторична, третична и четвъртична структури. Свойства на белтъчната молекула. Биологични функции.
3. Нуклеинови киселини. Полинуклеотидни вериги – структура. Видове нуклеинови киселини. Структура на ДНК, локализация, функция. Структура на РНК. Видове РНК. Функции. Кодон, генетичен код, ген и геном.
4. Надмолекулни комплекси – вируси, рибозоми и хроматин.
5. Клетъчни мембрани. Устройство на мембраните. Функции. Видове транспорт на вещества през клетъчната мембрана.
6. Едномембранни клетъчни органели. Ендоплазмена мрежа. Комплекс на Голджи. Лизозоми. Други едномембранни органели.
7. Двумембранни клетъчни органели. Структура и функции на митохондриите и на хлоропластите. Ядро. Ядрени структури. Основни функции на ядрото.
8. Прокариотна и еукариотна клетка. Устройство, обща характеристика и специфика.
9. Метаболизъм. Видове и етапи на метаболизма. Автотрофен и хетеротрофен тип обмяна. Аеробен и анаеробен тип обмяна. Биоенергетично значение за метаболизма. АТФ – структура и функция.
10. Процеси на разграждане (катаболизъм). Обща характеристика. Аеробно и анаеробно разграждане на въглехидрати.
11. Ензими – структура и видове. Фактори, оказващи влияние върху ензимната активност. Регулация на ензимната активност.
12. Процеси на изграждане (анаболизъм). Характеристика на анаболитните процеси. Фотосинтеза. Светлинна фаза. Тъмнинна фаза.
13. Биосинтеза на ДНК (репликация). Механизъм на репликацията.
14. Реализиране на генетичната информация. Биосинтеза на РНК (транскрипция).
15. Реализиране на генетичната информация. Биосинтеза на белтъци (транслация). Механизъм на изграждане на полипептидната верига.
16. Делене на клетката. Значение. Видове делене. Митотично делене. Фази. Митотичен цикъл.
17. Мейоза. Същност. Фази – характеристика. Хромозомен набор – диплоидни и хаплоидни клетки. Значение на мейотичното делене.
18. Жизнен цикъл. Същност. Значение. Клетъчно диференциране. Стареене и смърт на клетките.
19. Закономерности в унаследяването на признаците. Същност на моно- ди- и полихибридното кръстосване. Опити на Мендел. Анализиращо кръстосване.
20. Взаимодействие между гените. Видове и същност. Алелни взаимодействия – пълно доминиране, непълно доминиране, кодоминиране, летално взаимодействие. Неалелни взаимодействия – комплементарно, епистатично, полимерно.
21. Изменчивостта като свойство на организмите. Видове изменчивост. Модификационна изменчивост – същност и характерни особености на модификациите. Генотипна изменчивост – същност и видове: комбинативна и мутационна. Видове мутации – генни, хромозомни, геномни.
22. Генетика на човека. Детерминиране на пола при човека. Унаследяване на белези, скачени с пола. Методи, прилагани в генетиката на човека (родословен, метод на близнаците, цитогенетичен анализ). Наследствени болести при човека: болести причинени от генни мутации; болести, свързани със структурни изменения на хромозомите; болести, свързани с промени в броя на хромозомите.
23. Размножаване при животните и човека. Същност на размножаването. Основни типове размножаване. Гаметогенеза. Оплождане – същност и видове. Размножаване при човека.
24. Индивидуално развитие при животните и човека. Зародишно /ембрионално/ развитие – етапи. Следзародишно /постембрионално/ развитие. Характерни особености на пряко и непряко развитие. Биологично значение на метаморфозата. Продължителност на живота. Стареене и смърт.
25. Доказателства за еволюцията на организмите: сравнително-анатомични, сравнително-физиологични, сравнително-ембриологични, палеонтологични и други доказателства за еволюцията.
26. Микроеволюция – същност. Елементарни еволюционни фактори: мутационен процес; популационни вълни; миграции; изолация.
27. Макроеволюция – същност. Причини за формиране на надвидови систематични групи: дивергенция; паралелизъм; конвергенция.
28. Основни насоки и пътища на еволюционния процес. Биологичен прогрес – същност. Пътища на реализирането му: ароморфоза; идиоадаптация; ценогенеза; обща дегенерация. Биологичен регрес – същност. Характерни черти на еволюционния процес.
29. Еволюция на човека. Палеонтологична история на човека – основни етапи на антропогенезата.
30. Среди на живот. Видове основни среди за живот на организмите. Екологични фактори и закономерности във взаимодействията на организмите с тях. Видове екологични фактори – абиотични, биотични и антропогенни. Влияние на екологичните фактори върху живите организми. Адаптация.
31. Популации. Състав и структура на популациите.
32. Биоценози. Видове и състав. Екологичен доминант. Морфологична и функционална структура на биоценозата. Хранителни взаимоотношения в биоценозата. Хранителна верига. Екологични пирамиди. Екологична ниша.
33. Взаимодействия между популациите в биоценозата. Положителни и отрицателни взаимодействия.
34. Екосистеми. Същност, структура и продуктивност на екосистемите. Видове екосистеми. Кръговрат на веществата и поток на енергията в екосистемите.
35. Изменчивост и развитие на екосистемите. Периодични и непериодични изменения. Развитие на екосистемите. Видове сукцесия – първична и вторична екологична сукцесия. Екологично равновесие. Климакс. Особености на екологичната сукцесия в агроекосистемите.

СПРАВОЧНИК
ЗА ПРИЕМ НА СТУДЕНТИ В МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
УЧЕБНА 2020-2021 година
/УТВЪРДЕН ОТ АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА 30.01.2020 г./

Изтегли справочник за прием на студенти в МУ-София – Учебна 2020-2021 година

ІV. СЪСТЕЗАТЕЛНИ ИЗПИТИ
Чл.17. Кандидатстващите за придобиване на образователноквалификационна степен „магистър” по специалностите „Медицина”, „Дентална медицина” и „Фармация” в Медицински университет – София полагат писмени изпити по биология и химия ( на предварителна и/ или на редовна кандидатстудентска изпитна сесия).
Чл.17.1. Кандидат-студентският изпит по биология е писмен и се провежда в продължение на четири часа. Той включва писмена работа върху четири тематични единици: една от програмата за 8. клас, две от програмата за 9. клас и
една от програмата за 10. клас, които са изцяло съобразени с учебния материал, изучаван в СУ и са представени в текст, идентичен с посочения в конспекта.
На изпита на случаен принцип ще бъдат изтеглени четири тематични единици, включващи по една тематична единица от всяка част на програмата: за 8. клас; за 9. клас – I – ва част; за 9. клас – II – ра част и за 10.клас.
Във формирането на окончателната оценка изтеглените непосредствено преди началото на изпита четири тематични единици участват с еднакъв дял.
Чл.17.2. Кандидат-студентският изпит по химия е писмен и се провежда в продължение на четири часа. Той обхваща материал, изучаван в гимназиите и отразен в Програмата за кандидат-студентите.

Изпитът се състои от решаване на:

ЛОГИЧЕСКИ ЗАДАЧИ: дават се изтеглени на случаен принцип четири тематични логически задачи, от които двете включват материал от обща и неорганична химия и другите две – съответно материал от органична химия.
Отговорите трябва да бъдат пълни и обосновани и подкрепени със съответните химически формули и реакции.
По време на изпита се разрешава използването на Периодичната система на химичните елементи, Таблицата за разтворимост на съединенията и Електроафинитетните редове на елементите и техните йони.
Таблиците се осигуряват от Медицински университет-София.
Не се разрешава използването на електронни калкулатори, тъй като задачите не са свързани с изчисления или се ограничават до прости аритметични действия.
Окончателната оценка от изпита се формира с тежест от 25% за всяка една от логическите задачи.
Чл.18. Кандидатстващите за специалностите във Факултет по обществено здраве полагат състезателни изпити, посочени в Справочника на Факултет по обществено здраве.
Чл. 19. Кандидатстващите за специалностите във Филиал „Проф.д-р Иван Митев“- Враца полагат състезателни изпити, посочени в Справочника на Филиал „Проф.д-р Иван Митев“- Враца .
Чл.20.Кандидатстващите за придобиване на образователноквалификационна степен „професионален бакалавър по…” по специалностите в Медицински колеж „Й.Филаретова”- София полагат устен изпит с писмена част върху „Мотивация за осъществяване на здравни грижи на нуждаещите се”, състоящ се от три компонента ( елемента):

  • обща култура за системата на здравеопазване;
  • желание и умение за работа с хора;
  • психо-социална компетентност.

20.1. За специалност „Масажист” ( лица с увредено зрение ) – полагат устен изпит- събеседване на същата тема.
20.2. За специалност „Зъботехник” полагат и изпит по моделиране на датата от Приложение № 3. Изпитът се провежда само в Медицински колеж „Й.Филаретова”- София. По време на изпита по моделиране не се разрешава кандидат-студентите да ползват схеми за зъби, пергели, транспортири, линии и други помощни средства, освен моделажен нож. След приключване на изпита кандидат-студентът предава на Техническата комисия конкурсния модел на зъб и малкото пликче с личните си данни, което запечатва пред комисията. След окончателното приключване на изпита по моделиране, кандидат-студентите
заедно с квесторите по зали напускат изпитната зала и изчакват запечатването й.
Разпечатването на залата се извършва от Председателя и членовете на Техническата комисия, които нанасят фиктивните номера.
Чл.21. Задължителни изисквания при провеждането на кандидатстудентските изпити.
В деня на писмените изпити кандидат-студентът е длъжен:
21.1. Да носи документ за самоличност (лична карта) и разпечатката за допускане до изпита.
21.2. Да заеме мястото си в залата между 8.00 и 8.30 часа.
21.3. Да остави на определените за целта места в залата личния си багаж /вкл. мобилни телефони, таблети и др./, както и учебници, материали, помагала или други предмети, които могат да компрометират изпита му.
21.4. Да използва само химикалка, пишеща със син цвят!
21.5. Да номерира всяка страница от получените комплекти с арабски цифри.
21.6. Да напише в правоъгълник „А” на първа страница: „Изпит по биология, респективно химия” и датата на изпита.
21.7. След обявяването на темите, кандидат-студентът:
21.7.1. Преписва дословно, без съкращения първият въпрос по биология от предоставения му лист в определения за това правоъгълник „Б”;
21.7.2. При недостиг на място, преписването продължава на стр.2, но в никакъв случай на мястото за оценка и мотиви ( Приложение № 4 );
21.7.3. Преписва дословно, без съкращения само съдържанието на първата задача по химия от предоставения му лист със задачите, в определения за това правоъгълник „Б”, но в никакъв случай на мястото за оценка и мотиви ( Приложение № 4);
21.7.4. Започва изложението по темите и задачите от стр.2 на комплекта.
Забележка: Кандидатите са длъжни да пишат четливо и с нормално отстояние между редовете.
Неспазването на това изискване се смята за нарушение на анонимността на работата.
21.7.5. Поставя в средни скоби „[ ]” допуснатите грешки, грешни думи или текст без да задрасква.
21.7.6. Пише всички пропуснати текстове, схеми или фигури в хода на изложението, без да ги отбелязва допълнително с цифри, стрелки или други знаци.
21.7.7. По време на изпита по химия се разрешава използването само на Периодична система на химичните елементи и таблица за разтворимост на съединенията и електроафинитетните редове на елементите и техните йони, които се предоставят от комисиите в залите!
21.8. След приключване на работата по темите и задачите, кандидатстудентът е длъжен:

  • Лично да предаде писмената си работа на главния квестор в залата;
  • Да постави лично разпечатката за допускане до съответния изпит в малкото пликче и да го залепи пред главния квестор;
  • Да постави лично всички получени комплекти листа (плюс допълнителните), заедно с малкото пликче в големия плик и да го залепи пред главния квестор;
  • Да се подпише на съответното място в изпитния протокол;
  • Да получи обратно документа си за самоличност.

Чл.22. Писмените работи са анонимни!
22.1. При доказано подсказване, преписване или опит за преписване, както и при умишлено нарушаване на анонимността на писмената работа чрез знак, вх.№, включително използване на мобилни телефони и други технически средства, писмената работа се анулира.
22.2. Кандидат-студенти с анулирани писмени работи не се допускат до участие в класиране!

Терморегулация

1
Терморегулация – устройство и функции

Бъди първия написал ревю.

Моля, влезте във вашият профил, за да оставите отзив
Добави в любими
Решили курса: 1 човек
Продължителност: 20:00 мин
Брой уроци: 1
Ниво: Начално ниво